Постинг
18.09.2013 02:36 -
Вяра, Надежда и Любов - опит за празнично есе
Честит празник !
Понятни ли са ни тези чувства днес, или са се превърнали в чувствителни понятия. Дали пък днес 2013 година в България са вече са само думи ? Дали празникът Вяра, Надежда и Любов и майка им София, е само повод да запивка на хората с такива имена ?
Не уважами, не. Отказвам за повярвам и да се примиря. Защото тези три понятия са корелативни, т.е. свързани и нуждаещи се едно от друго. Може ли да има вяра без надежда, или надежда без вяра, или любов без вяра ? Невъзможно е нали ! Това не са просто добродетели, в тези три думи е събран фундамента на християнството.
И все пак, едва ли има по-подходящ ден за да формулирам няколко въпроса и да си отговоря сам за себе си, за да се убедя в това.
1. В какво вярвам ? Вярвам, че живота винаги има последната дума. Вярвам и във вродената доброта разбира се. Идваме на този свят добри и чисти, с плам и увереност в очите. После живота ни поема, в зависимост от картата, която сме изтеглили от пасианса на битието, и започваме да го живеем пустия му живот. Някой се опитват да се борят с него "доколкото могат", други се пускат по течението. На финала, всекиму според заслугите, на този или на онзи свят, има ли значение къде ? Но все пак вярвам,че поне 51 % от хората са добри и са живели живота си достойно. Да, наистина така вярвам и ще продължа да мечтая това да е така и процента да е по-висок, дори и мечтата ми да е наивна и тъпа.И ако наистина е така, значи,какво следва - има НАДЕЖДА !
2. За какво се надявам ? Надявам се, всички трябва да бъдем посвоему щастливи в крайна сметка. Щастието е въпрос на степенуване казваше баща ми, и различните хора, го постигат по различен начин и в различни периоди от живота си. И някак си успяват, поне от време на време.И споменът за тези успехи, за тези тяхни победи срещу скепсиха и по-модерно хейтърството подържат вярата им, в миговете когато си мислят, че щастието им се е изплъзнало. И чакат следващото раздаване и се надяват то да дойде неусетно бързо, със скоростта на светлината, със звука на жадуваното телефонно обаждане и да чуят добра новина или поне няколко добри думи. Те наглед са безполезни жестове, които не изискват нито много време, нито средства или някаква жертва, но се посрещат с по-голяма благодарност от добрите дела, дори и да имат вкус на предателство. Но това е по-рядко срещно, все пак нито живота, нито света далеч не са идеални. И начина, да оцеелем спазвайки тези две аскиоми е ... ЛЮБОВТА разбира се.
3. Къде е любовта ? Не онази "народната" от възрожденската песен, нея я търсят само политиците май напоследък. Става дума за Вашата - личната, персоналната, без значение платонична или не, споделена или не, възможна или да :) Къде е ? Това не знам, но Вие със сигурност знаете и вървете да я търсите, вместо да си губите времето с четене този блог. Може да е в съседната стая, може да е зад ъгъла или накрая на света, Вас чака да я откриете. Аз ще си остана да ВЯРВАМ, че има НАДЕЖДА, да се намери ЛЮБОВТА. Моля Ви само, не ми се смейте - на Дон Кихот никой не му се подиграва въпреки, че се е бил с вятърните мелници.
Понятни ли са ни тези чувства днес, или са се превърнали в чувствителни понятия. Дали пък днес 2013 година в България са вече са само думи ? Дали празникът Вяра, Надежда и Любов и майка им София, е само повод да запивка на хората с такива имена ?
Не уважами, не. Отказвам за повярвам и да се примиря. Защото тези три понятия са корелативни, т.е. свързани и нуждаещи се едно от друго. Може ли да има вяра без надежда, или надежда без вяра, или любов без вяра ? Невъзможно е нали ! Това не са просто добродетели, в тези три думи е събран фундамента на християнството.
И все пак, едва ли има по-подходящ ден за да формулирам няколко въпроса и да си отговоря сам за себе си, за да се убедя в това.
1. В какво вярвам ? Вярвам, че живота винаги има последната дума. Вярвам и във вродената доброта разбира се. Идваме на този свят добри и чисти, с плам и увереност в очите. После живота ни поема, в зависимост от картата, която сме изтеглили от пасианса на битието, и започваме да го живеем пустия му живот. Някой се опитват да се борят с него "доколкото могат", други се пускат по течението. На финала, всекиму според заслугите, на този или на онзи свят, има ли значение къде ? Но все пак вярвам,че поне 51 % от хората са добри и са живели живота си достойно. Да, наистина така вярвам и ще продължа да мечтая това да е така и процента да е по-висок, дори и мечтата ми да е наивна и тъпа.И ако наистина е така, значи,какво следва - има НАДЕЖДА !
2. За какво се надявам ? Надявам се, всички трябва да бъдем посвоему щастливи в крайна сметка. Щастието е въпрос на степенуване казваше баща ми, и различните хора, го постигат по различен начин и в различни периоди от живота си. И някак си успяват, поне от време на време.И споменът за тези успехи, за тези тяхни победи срещу скепсиха и по-модерно хейтърството подържат вярата им, в миговете когато си мислят, че щастието им се е изплъзнало. И чакат следващото раздаване и се надяват то да дойде неусетно бързо, със скоростта на светлината, със звука на жадуваното телефонно обаждане и да чуят добра новина или поне няколко добри думи. Те наглед са безполезни жестове, които не изискват нито много време, нито средства или някаква жертва, но се посрещат с по-голяма благодарност от добрите дела, дори и да имат вкус на предателство. Но това е по-рядко срещно, все пак нито живота, нито света далеч не са идеални. И начина, да оцеелем спазвайки тези две аскиоми е ... ЛЮБОВТА разбира се.
3. Къде е любовта ? Не онази "народната" от възрожденската песен, нея я търсят само политиците май напоследък. Става дума за Вашата - личната, персоналната, без значение платонична или не, споделена или не, възможна или да :) Къде е ? Това не знам, но Вие със сигурност знаете и вървете да я търсите, вместо да си губите времето с четене този блог. Може да е в съседната стая, може да е зад ъгъла или накрая на света, Вас чака да я откриете. Аз ще си остана да ВЯРВАМ, че има НАДЕЖДА, да се намери ЛЮБОВТА. Моля Ви само, не ми се смейте - на Дон Кихот никой не му се подиграва въпреки, че се е бил с вятърните мелници.
ИЗЦЯЛО ПОЗИТИВНА ПОЕЗИЯ И ПРОЗА 3
ИЗЦЯЛО ПОЗИТИВНА ПОЕЗИЯ И ПРОЗА 2
ИЗЦЯЛО ПОЗИТИВНА ПОЕЗИЯ И ПРОЗА 1
ИЗЦЯЛО ПОЗИТИВНА ПОЕЗИЯ И ПРОЗА 2
ИЗЦЯЛО ПОЗИТИВНА ПОЕЗИЯ И ПРОЗА 1
По задължение или по желание
Как Крал Карл Май крал кларинети от крал...
Планиране към Камен Дел Витоша
Как Крал Карл Май крал кларинети от крал...
Планиране към Камен Дел Витоша
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 13
